Прочетен: 2052 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2018 12:03
Ами с такава клоунска дреха вече една година пиша в blog.bg :-)
А направената равносметка си е за мене или за приятели, с които споделям. Може да не я четете :-)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
П.П. :-)) Коригирах думата "блудни" с "будни", че дано намаля с 0.1 % вероятността хора, с дедуктивно мислене да търсят кусурите на абстрактното. Благодаря за забележката rustam!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Като се сетиш че преди година си пристъпил в един реален или въображаем бар, който си посещавал уж за разтуха или развлечение, щеш не щеш си правиш равносметка. Защо пак съм тук, и какво позитивно и негативно преживях, и с какви хора се срещнах?
Ами в този блог съм поради нуждата от споделяне, както на интереси, така и на мисли идеи или чувства, но само с добронамерени съмишленици.
Подобно на много хора, които освен с пречистваща разходка сред природа, или изтъркани споделяния с „опознали те“ приятели и роднини, или с такива които удобно са те класифицирали… и аз имах нужда вечер преди да си легна с тревогите и несподелените си вдъхновения, че да заспя с пречистени сънища… да разкажа своята различност, понякога търсена изстрадана и несподелена даже и със себе си!
Та така преди година четейки интересни мнения и коментирани новини на различни тематики, и поезия, и абстрактни виждания... си викам, ми дай и аз да споделя. И за да започна, извадих си каквото съм си писал, и от многото недоизказано подбрах малко и написах постинг, с голяма гордост :-)
Равносметка ли…? Добре де… замислих се… ами като съм си направил пътека, защо да се сещам за трънките дето си почистих… Та за това позитивното си ще размисля…
Ами като всички в блога исках да направя бягство и да си позволя да разкажа своята различност, понякога търсена изстрадана и несподелена даже и със себе си!
Колко е просто да бъдеш различен, когато пожелаеш и други ти повярват! Дали ние не сме само това, което другите си мислят за нас? И защо да им вярваме? А това ние ли сме или нечие чуждо мнение за нас?
Ето първото споделяне което публикувах:
Крачките ми стъпват в стъпките на някой.
Някой мислите ми е изрекъл,
и предсказал е мечтите ми.
Кой мечтае с мойте мисли ?
Кой си мисли да прекрачи ?
Някой гледа през очите ми !
Но доста бързо разбрах че и както навсякъде никой не обича различните… и трябва да се бориш за това!
И на мене ми е смешно, че аз дедуктивно мислещ и философски прагматичен, четящ, но имащ прозаична нагласа за писане, приех Позата на абстрактно изказващ се:-). И неочаквано взех да се изразявам поетично, за да споделям неизказаното… и сред толкова поети, някой каза че съм бил поет… и даже си повярвах :-)
Какво друго? Ами не се научих да се примирявам пред простотията, но се научих да я наричам само, и замълчавам.
Също не се научих да прощавам и се примирявам с настоятелно злонамерените, но се досетих че имам време да изчакам да си пожелават и осъзнават наказанието.
Разбрах че има и можеш да намериш приятели, с които да споделиш неизказаното и пред други и пред тебе даже. Но и да отличаваш тези, от които даже и да са ти близки за споделяне, трябва да се опазиш да не те дефинират, и сложат в релси разбиранията ти. Това е за мене си…
Но лаконично и за негативното… Разбрах колко примирени към съдбата си може да бъдат хората, даже и да издевателстват над тях, и да се проявява и агресия и мародерство клонящо към гавра с личните им чувства и достойнство, и то само от страх и примирение към няколко сред хиляди…
Но… както препоръчаха мъдро-поучително някои стари блогъри (интерпретирам смислово): „Такъв е живота Тук… като истински… като навън, от където сте дошли тук, и да намерите нещо различно е Илюзия! Харесвайте си се Реалистично!“
Но тогава, ако все още искаме да сторим нещо за това, от което Тук и сега се оплакваме… от Скапания си Лайф… Държавата, Политиката, Икономиката, покварата на Вярата, Рода и Историята си, и посегателството към личната Ви свобода … защо не започнем с нещо по-дребно…? С Блога си за споделяне!
Благодаря... Дай пет льева тогава :-))))
Лаконичните комплименти и отговори са си изкуство :-)
Обаче,човече, спри да наричаш "хейтъри" и "мародери" блогърите, които не обичат боза имат честта да ти го кажат в очите.
Обаче,човече, спри да наричаш "хейтъри" и "мародери" блогърите, които не обичат боза имат честта да ти го кажат в очите.
Но пак питам… като не обичате поезия и нямате абстрактно мислене да приемете че 'дъбравата блудна' може и да е Блога, може и да е грешка или Будна… Защо четете?
Логично защо… или мазохистично или от хейтърство: -)))
Ами и двете са… no comment:)
В този блог вече като малко дете се радваме на съпричастно разбиране и приемането на различността в мислене. :-)
Но лошото е че вече нормално мислещите са приемани за опасно различни :-)
И на тебе желая вдъхновено и слънчево лято! И малко освежаващо дъждовно не е зле :-)
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна